Първата любов е като звяр,
здраво те захапва за сърцето,
не зарастват раните – олтар
даже да ѝ вдигне битието.
Първата любов – лихвар проклет –
не заспива кротко под звездите
и краде от дните ти до гроб
лихвите на чувствата ти скрити.
И додето гониш ден след ден
блянове и сънища горещи,
най-накрая виждаш поразен
истинската – как върви насреща.
Първата?... Не първата. Я, спри!
Кой глупак за първата се сеща,
щом прегърне в грешните си дни
своята последна обич, днешна.
И ръцете стават на криле,
а сърцето бие като лудо...
Ще му стигне, за да не умре
даже в ада…
Ако я изгуби.
© Нели Господинова Все права защищены