3 февр. 2019 г., 16:20

Любовни напеви

752 0 3

Моя обич белязана,
прекъсната песен на птица.
Сто думи млъкват неказани,
а надеждата – в белезници.
Сърцето тръпне в затишие
Слагам на вратата звънеца.
Ако любимият прага прекрачи,
да му чуя гласеца.

Оставих вратата отворена,
да дойдеш, любима, на пръсти
Нощта ще вържа, обещавам ти
и звездите навред ще разпръсна.
Любима, ухаеш на пролет
смехът ти е ручей бълбукащ.
Вратата оставих отворена,
да влезеш, любима, на пръсти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...