Моя обич белязана,
прекъсната песен на птица.
Сто думи млъкват неказани,
а надеждата – в белезници.
Сърцето тръпне в затишие
Слагам на вратата звънеца.
Ако любимият прага прекрачи,
да му чуя гласеца.
Оставих вратата отворена,
да дойдеш, любима, на пръсти
Нощта ще вържа, обещавам ти
и звездите навред ще разпръсна.
Любима, ухаеш на пролет
смехът ти е ручей бълбукащ.
Вратата оставих отворена,
да влезеш, любима, на пръсти.
© Слава Костадинова Все права защищены