6 мар. 2020 г., 23:33

Любовни откровения

2K 6 11

Любовните сокове сочни и сладки,

по сладки от мед, от нектар...

Ритмични импулси, възвишени кратки,

разгарят невидим пожар!

 

Горчивото вино поражда копнежи,

в играта на висшия Аз.

Оплита те лесно в любовните мрежи

и в танца на вихрен екстаз.

 

Откритие... С радост... Върховна награда...

как бавно и неусетно,

ти пиеш на глътки с любовна наслада...

разтваря се тя мимолетно.

 

Пенливите сокове, тръпнещи, сладки,

по-сладки от сок на нектар...

Ритмични импулси, възвишени кратки

разпалват нетленен пожар!

 

12 септември 2009

Ред. 17,15 ч., 6 март 2020

("Повеите на любовта" - 2 книга)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Гавраил, за коментара.
    Благодаря на Димитрина за добавката в любими.
    Хубава вечер ви желая!
  • Красиво и нежно.
    Поздравление!
  • От сърце ти благодаря за хубавите думи, Лидия! Бог да те благослови! Желая ти здраве и хубава вечер!
  • Отново ни пленяваш с любовната си лирика,Иван! Звучи красиво. Всеки стих е пропит с тръпнещи сладки страсти. Любов- опиянение, потопена в " ритмични импулси" и" сокове сочни". Стихотворението ти е наслада за душата човешка! Бъди верен на класиката, защото е висша форма на поетичните умения.
  • Благодаря на Пепи, Дени, Цветето, Катя и Ирина за хубавите коментари! Благодаря и за поставилите в любими! Хубав ден!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...