Любовни сенки
Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак,
където преди време са се слели.
И ето - в лунно-призрачния мрак
отново сякаш в ласка са замрели…
Луната тихо гледа и мълчи
притихнала, очакваща, смутена...
И ето - вече нейните лъчи
сега са огнени, а не студени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
