Любовни сенки
Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак,
където преди време са се слели.
И ето - в лунно-призрачния мрак
отново сякаш в ласка са замрели…
Луната тихо гледа и мълчи
притихнала, очакваща, смутена...
И ето - вече нейните лъчи
сега са огнени, а не студени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
