Любовникът...
С майка си споря на тема позната,
може ли чувства да имаш на друг към жената?...
Може ли тя с нещо да те привлича,
може ли нея, омъжена, ти да обичаш?...
Аз смело подържам своята тема
с ясната мисъл, че трябва да взема,
нечие щастие, убивайки чувствата,
на някого, който владее изкувството,
да бъде идиот, под небето ни синьо,
а жена му любяща да бъде робиня.
И майка ми стана. "Не ща да те слушам,
иде ми просто уши да запуша!...
Какви са тези брътвежи от тебе,
да вземеш на някого другиго хлеба?..."
Но... майчице, чуй ме, не съм аз гадател
Това ми разказа, един...”мой приятел”.
Някъде близо тука до нас,
момче и момиче от някакъв клас,
любов породили в свойте сърца
щастливи били, със светли лица.
Красотата и звездна го запленила,
тя нежност му дала, с дете го дарила...
И за да може това дете да сполучи,
трябвало тя да престане да... учи.
Своите изпити успешно той взимал,
след като свършил, войник пък заминал,
а своята страст и своя талант,
погребала тя на... този „таван”.
В балетното учила, с танца живеела,
но... виждаш момента, свършило с нея.
Майка юристка, бащата доцент,
влиятелни хора, учени с... ценз.
При себе си чедото свое прибрали
и заедно с внучката те заживяли...
И...
Ето го него, в един зимен ден,
дошло си мъжлето веч уволнен.
Месец живели и после момчето,
значителна сума, палтото, бумбето и....
После се върнал след месеци два,
не казали нищо за туй у дома,
все едно всичко било е наред,
всичко вървяло по мАсло и мед.
Не минало месец и нашия пак,
отново изчезнал, потънал във мрак...
Когато се върнал и тихо почукал,
даже стискал букет във ръката,
Някой му казал... Не идвай ти тука!
Сега си върви, не стой на вратата!...
И майка ми сложи длан на челОто,
Тя тихо и леко приседна в леглото.
"Гледай ти... какви работи, Боже!....
Това, що ми казваш, нима е възможно?..."
Та питам те, тази жена, нима неспособна,
да има свой дом, та даже любовник?!...
Така и направила, чуваш ли мамо,
сега внимавай и слушай ме само:
Когато светът край теб се обърне,
и вятър студен застене в душата,
и ангелът своето тяло превърне,
и в гласът му неволно, съзреш Сатаната...
Тогава кажи си, че в твоето време,
не могат такива неща да се случат,
че няма място за гръмки ”поеми”,
когато невинни хора се мъчат...
Сега, майчице, виж ми очите...
Не в тях, а в сърцето скрил съм сълзите....
Нима тя не иска да има свой дом?
Да люби, да мрази и силно да страда?
Нима, че разпада се нейният дом,
това е за нейната вярност, награда?!...
Не, аз ще викам в пространството с немощен глас...
НА ТАЗИ ЖЕНА... ЛЮБОВНИК - СЪМ АЗ!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
