2 мар. 2006 г., 22:54

Любовно чувствен наркотик 

  Поэзия
724 0 3
Умирам всеки ден...
.. всеки ден се раждам,
любовно чувствен наркотик
във вените си вливам.
Умира пак деня..
в прегръдката на мрака.
Пулсира в мен кръвта
за доза нежност.
И пак и пак до сетен дъх..
не мога да се спра
А няма утре ,няма днес
начало няма ,няма край.
Една далечна близост....
Талази от копнежи закипели
носят ме по облаците бели...





© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??