Любовно чувствен наркотик
Умирам всеки ден...
.. всеки ден се раждам,
любовно чувствен наркотик
във вените си вливам.
Умира пак деня..
в прегръдката на мрака.
Пулсира в мен кръвта
за доза нежност.
И пак и пак до сетен дъх..
не мога да се спра
А няма утре ,няма днес
начало няма ,няма край.
Една далечна близост....
Талази от копнежи закипели
носят ме по облаците бели...
.. всеки ден се раждам,
любовно чувствен наркотик
във вените си вливам.
Умира пак деня..
в прегръдката на мрака.
Пулсира в мен кръвта
за доза нежност.
И пак и пак до сетен дъх..
не мога да се спра
А няма утре ,няма днес
начало няма ,няма край.
Една далечна близост....
Талази от копнежи закипели
носят ме по облаците бели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
