2.03.2006 г., 22:54 ч.

Любовно чувствен наркотик 

  Поезия
740 0 3
Умирам всеки ден...
.. всеки ден се раждам,
любовно чувствен наркотик
във вените си вливам.
Умира пак деня..
в прегръдката на мрака.
Пулсира в мен кръвта
за доза нежност.
И пак и пак до сетен дъх..
не мога да се спра
А няма утре ,няма днес
начало няма ,няма край.
Една далечна близост....
Талази от копнежи закипели
носят ме по облаците бели...





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??