Любовно мастило

Обуй ме в зелени обувки,
като онази свежа поляна
с Божествено тайни милувки
и в сълзи на вяра обляна,
на която никога не отидохме...

Сложи ми връзки еластични,
та единият край да остане при теб,
че ако станат нощите ми прозаични,
да не бъда жертва на вертеп,
а да ме притеглиш обратно...

И дай ми тогава посока:
Моля се да е към доверието,
за което научих в урока – 
небрежно ще счупя поверието,
сковало сърцата ни в лед...

От бяла коприна ще имам чорапи - 
от теб изящно нарисувани,
цветята по тях красиви, чудати,
като бляновете ни сънувани,
но до тук неизживяни...

Облечи ме в престилка червена – 
пелерина, ярка като кръв,
непременно широко скроена,
като мислите ти и стръв 
нека е за малодушието...

В джобовете ми сложи листа – 
пролетни, есенни, летни,
приютили истината, като мечта
и прилежно разноцветни,
като нашите чувства...

Заший дантелена якичка,
по нея прошка ми бродирай,
любима твоя ученичка ме направи
и не презирай моите грешки...

В косата ми сплети красотата
на твоите скулптури,
в аромата и да ухае чистотата 
на поезия, та да разтури
фалша навред...

Подари ми накрая писалка
със златно любовно мастило
и приказки още от малка
с пречистена болка - мерило,
в слова изпитани ще търся.
. . .
А за мен ли е това? – 
питам скришом Мъдростта.