Любовно откровение - 2
Каква ли не са ме наричали,
обстойно съм била разнищвана.
И всички ризи са ми свличали
от алчността отприщени.
До пустош са източвали кръвта ми,
живяла съм на уверения
(клетви, блъскащи ума ми...),
че след ада идва изкупление...
В дупки съм живяла, болна,
от наслоения лъжовнодомни.
Компромисната произволна
била е за бездушните преломна.
Била съм толкова отчаяна,
че хората ще ме намразят.
Виждат ме така окаяна...
Но някои спомените пазят
за времето, в което аз, пленителна,
прегръщала съм ги с целувка.
И всяка мисъл мнителна
потъвала е с някоя преструвка.
Каква ли не са ме наричали...
От черното се мия лесно,
ако истински сте някога обичали,
в друг цвят ще съм ви по-известна.
(И в твоите очи ще блесна...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
Поздрав и целувки!
