danisab (Ниела Вон)
214 312
15.07.2008 г., 5:17 ч.

Любовно откровение - 2 

  Поезия » Любовна
720 0 4

Каква ли не са ме наричали,

обстойно съм била разнищвана.

И всички ризи са ми свличали

от алчността отприщени.

 

До пустош са източвали кръвта ми,

живяла съм на уверения

(клетви, блъскащи ума ми...),

че след ада идва изкупление...

 

В дупки съм живяла, болна,

от наслоения лъжовнодомни.

Компромисната произволна

била е за бездушните преломна.

 

Била съм толкова отчаяна,

че хората ще ме намразят.

Виждат ме така окаяна...

Но някои спомените пазят

 

за времето, в което аз, пленителна,

прегръщала съм ги с целувка.

И всяка мисъл мнителна

потъвала е с някоя преструвка.

 

Каква ли не са ме наричали...

От черното се мия лесно,

ако истински сте някога обичали,

в друг цвят ще съм ви по-известна.

 

(И в твоите очи ще блесна...)

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??