Четеш и мислиш си наум:
"Какво му става на това момче?"
В ушите му бучи безжизнен шум.
Влюбен като мъничко дете.
Мислиш и четеш на глас:
"Обичам те за жалост аз"
Тази реплика банална стана.
Живее в мен като неостаряла рана.
© Крум Марков Все права защищены