24 июн. 2008 г., 07:54
Любовта почука на вратата
с усмивка, грейнала в очи.
В шепа слънцето събрала,
звездите вплела в коси.
Смутена, ръце протегнах
и приюти се тя в мен.
А колко трудно с нея беше,
разбирах го с всеки минал ден.
Навсякъде забрана дебне
и по различен път вървим.
Колко радост ни се дава
щом само мигове делим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация