димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
24 июн. 2008 г., 07:54

Любовта 

  Поэзия » Любовная
604 0 7

      

 

Любовта почука на вратата

с усмивка, грейнала в очи.

В шепа слънцето събрала,

звездите вплела в коси.

 

Смутена, ръце  протегнах

и приюти се тя в мен.

А колко трудно с нея беше,

разбирах го с всеки минал ден.

 

Навсякъде забрана дебне

и по различен път вървим.

Колко радост ни се дава

щом само мигове делим.

 

Защо дойде така сияйна,

трудно с тебе се върви.

Цената ти висока плащам,

не се ли вече умори?

 

Защото аз се изморявам

по път със забрани да вървя.

Но звезди в косите още греят

и пътят е облян от светлина.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??