Любовта
Любовта почука на вратата
с усмивка, грейнала в очи.
В шепа слънцето събрала,
звездите вплела в коси.
Смутена, ръце протегнах
и приюти се тя в мен.
А колко трудно с нея беше,
разбирах го с всеки минал ден.
Навсякъде забрана дебне
и по различен път вървим.
Колко радост ни се дава
щом само мигове делим.
Защо дойде така сияйна,
трудно с тебе се върви.
Цената ти висока плащам,
не се ли вече умори?
Защото аз се изморявам
по път със забрани да вървя.
Но звезди в косите още греят
и пътят е облян от светлина.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
