6 июл. 2008 г., 09:26

Любовта

934 0 2
 

Любовта като порта пред мен

се отваря, за да видя света чудесен!

С бавна крачка пристъпвам,

знам, прекрасно ще се почувствам...

 

Животът разкрива красоти невиждани:

Цвете, разцъфнало с аромати главата ми омая;

Пеперудка, с криле абажурени,

пърха във въздуха и в зноя;

Чувства огнени ще изригнат отново

вътре в мен!

 

В пепел ще се превърне душата ми.

Вятърът ще я понесе в прегръдката си.

И ще ме пренесе през прозореца ти,

като приказен дух тогава ще се преродя.

В съня ти ще докосна твоето лице.

Ще почувстваш ли тогава моето сърце?

 

В този час бие лудо то

и хиляди неща иска да ти разкаже.

Като малко дете смее се то,

приказността на света иска да ти покаже.

 

Във въздуха носят се птичи песни,

природни мелодии огласят душата ми!

Като вулкан ще изригнат чувствата ми отново,

ще се превърнат в куршуми от олово

и към тебе ще се понесат

на седмото небе, за да те отведат!

 

Любовта като порта пред мен

се отваря, за да видя света чудесен!

Нова лудост ще ме обладае

и духа ми страстно ще омае!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...