Timbalend (Куни Тодоров)
31 26
18 июн. 2008 г., 22:44

Любовта 

  Поэзия
949 0 2
Кафето сутрин не е същото без теб.
Изгревът на слънцето не е същият без теб.
Топлият и нежен вятър не е същият без теб.
Ти си моето съкровище, белязано на карта, разбери,
и от всички лоши мисли за мен на мига се отърви.
Когато близо си, в друго измерение попадам,
облаците сини, слънцето гальовно, птички пеят песни с настроение любовно.
Навсякъде равно изкосена и зелена, галеща нозете ми трева,
ето това за мен е любовта.

© Куни Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо пък равно окосена трева?А ако е горска морава?И там небето е по синьо - да потънеш в необята!!!Поздрави!!!
  • Тъй амчи! Кафе, изгрев на слънце, топъл нежен вятър, съкровище, птички и синьо небе... И а нагазиш в тревата, а ти счупи краката от кръста!
    Нямай им вяра, приятелче!... Те туй и чакат. Да се зазяпаш в синьото небе и да тръгнеш по окосеното...
    Абе, я по-добре не ми обръщай внимание...
Предложения
: ??:??