18.06.2008 г., 22:44 ч.
Любовта
Кафето сутрин не е същото без теб.
Изгревът на слънцето не е същият без теб.
Топлият и нежен вятър не е същият без теб.
Ти си моето съкровище, белязано на карта, разбери,
и от всички лоши мисли за мен на мига се отърви.
Когато близо си, в друго измерение попадам,
облаците сини, слънцето гальовно, птички пеят песни с настроение любовно.
Навсякъде равно изкосена и зелена, галеща нозете ми трева,
ето това за мен е любовта.
Изгревът на слънцето не е същият без теб.
Топлият и нежен вятър не е същият без теб.
Ти си моето съкровище, белязано на карта, разбери,
и от всички лоши мисли за мен на мига се отърви.
Когато близо си, в друго измерение попадам,
облаците сини, слънцето гальовно, птички пеят песни с настроение любовно.
Навсякъде равно изкосена и зелена, галеща нозете ми трева,
ето това за мен е любовта.
© Куни Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Защо пък равно окосена трева?А ако е горска морава?И там небето е по синьо - да потънеш в необята!!!Поздрави!!!
-
Тъй амчи! Кафе, изгрев на слънце, топъл нежен вятър, съкровище, птички и синьо небе... И а нагазиш в тревата, а ти счупи краката от кръста!
Нямай им вяра, приятелче!... Те туй и чакат. Да се зазяпаш в синьото небе и да тръгнеш по окосеното...
Абе, я по-добре не ми обръщай внимание...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
