24 дек. 2006 г., 02:06

Любовта

Поэзия

743 0 6

Кажи ми честно, докога
с болката ще се преследвате така?
Докога все заедно ще бъдете в света?
Защо водите с вас и тъгa?
Защо? Недейте, моля ви, спрете!
Кажи ми защо е толкова трудно
да бъдеш запазена непокътната,
когато страданието те хване
безмилостно за гърлото?
Защо с черни нокти в теб се е впила,
тежката присъда - съмнението в сърцето на обичащите?
Защото то едно си бие, сляло двете техни в себе си...
Защо и раздяла съществува,
кога си тръгваш и защо,
макар че никoй не те пуска,
ти разделяш едно сърце на две и толкова?
28.10.2006г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти Глори

2006-12-30T00:31:21+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви Креми и Момчо!Весели празници Креми!

2006-12-26T15:24:46+02:00
moni_78 (Момчил Минков )

Браво!

2006-12-25T01:44:38+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря Ви Етчи и 4ар

2006-12-25T01:11:16+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Любовта е и радост и болка ...
Нека болката от нея бъде сладка.

Поздрав и усмивка за теб и
Весели и спокойни празници.

2006-12-24T19:34:39+02:00