24.12.2006 г., 2:06 ч.

Любовта 

  Поезия
590 0 6
Кажи ми честно, докога
с болката ще се преследвате така?
Докога все заедно ще бъдете в света?
Защо водите с вас и тъгa?
Защо? Недейте, моля ви, спрете!
Кажи ми защо е толкова трудно
да бъдеш запазена непокътната,
когато страданието те хване
безмилостно за гърлото?
Защо с черни нокти в теб се е впила,
тежката присъда - съмнението в сърцето на обичащите?
Защото то едно си бие, сляло двете техни в себе си...
Защо и раздяла съществува,
кога си тръгваш и защо,
макар че никoй не те пуска,
ти разделяш едно сърце на две и толкова?
28.10.2006г

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??