Dec 24, 2006, 2:06 AM

Любовта

  Poetry
746 0 6
Кажи ми честно, докога
с болката ще се преследвате така?
Докога все заедно ще бъдете в света?
Защо водите с вас и тъгa?
Защо? Недейте, моля ви, спрете!
Кажи ми защо е толкова трудно
да бъдеш запазена непокътната,
когато страданието те хване
безмилостно за гърлото?
Защо с черни нокти в теб се е впила,
тежката присъда - съмнението в сърцето на обичащите?
Защото то едно си бие, сляло двете техни в себе си...
Защо и раздяла съществува,
кога си тръгваш и защо,
макар че никoй не те пуска,
ти разделяш едно сърце на две и толкова?
28.10.2006г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...