24 dic 2006, 2:06

Любовта

  Poesía
747 0 6
Кажи ми честно, докога
с болката ще се преследвате така?
Докога все заедно ще бъдете в света?
Защо водите с вас и тъгa?
Защо? Недейте, моля ви, спрете!
Кажи ми защо е толкова трудно
да бъдеш запазена непокътната,
когато страданието те хване
безмилостно за гърлото?
Защо с черни нокти в теб се е впила,
тежката присъда - съмнението в сърцето на обичащите?
Защото то едно си бие, сляло двете техни в себе си...
Защо и раздяла съществува,
кога си тръгваш и защо,
макар че никoй не те пуска,
ти разделяш едно сърце на две и толкова?
28.10.2006г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...