любовта?!
И нека всичко да загубя –и нека бъде то докрай!
Докрай дано се пропилея във ужаса на тази „епопея”,
наречена съ-времие.
Съвременници – на какво?!
На собствената ни разруха, на пълното унищожение,
на гаври и на унижение, на грозния делириум
от лицемерие и злобни клетви.
Стоим и гледаме - потънали във непривичност,
свидетели на пошла „артистичност”,
загубили завинаги посоката, която тъй и не сме търсили...
Родени сме – но за какво?!
Нима безумията да обслужваме на бейове на капитала
е смисълът на краткия живот?!
Обичам аз едно съкровище – съкровището на човешката душа.
Нима съм лицемерен, като искам за единствена отплата - любовта?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены
