haley (Стефи)
28 9
3 нояб. 2007 г., 12:25

ЛЮБОВТА 

  Поэзия
623 0 1
Сърцето ми е студено като камък.
Както в онази зимна нощ в онзи замък.
Болката ела и ти вземи
и мен накрая остави.
Всичко аз във теб обичах
и във тебе всичко вричах.
Сините очи живот ми бяха,
но разум те ми вляха.
Всички казваха ми - с него ще сгрешиш
и от голяма болка ще крещиш.
Но послушах ли ги аз,
естествено, че не.
А сега една болка ме човърка
и любовта към него взе, че се изтърка.

© Стефи Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • добре дошла! добро начало...само една забележка имам...според мен не трябва да има опозиция"но разум те ми вляха",а мисълта ти трябва да продължи"и разум те ми вляха".но инъче поздравче...за написаното...толкова малка...а толкова добре пише:}
Предложения
: ??:??