3.11.2007 г., 12:25

ЛЮБОВТА

921 0 1
Сърцето ми е студено като камък.
Както в онази зимна нощ в онзи замък.
Болката ела и ти вземи
и мен накрая остави.
Всичко аз във теб обичах
и във тебе всичко вричах.
Сините очи живот ми бяха,
но разум те ми вляха.
Всички казваха ми - с него ще сгрешиш
и от голяма болка ще крещиш.
Но послушах ли ги аз,
естествено, че не.
А сега една болка ме човърка
и любовта към него взе, че се изтърка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре дошла! добро начало...само една забележка имам...според мен не трябва да има опозиция"но разум те ми вляха",а мисълта ти трябва да продължи"и разум те ми вляха".но инъче поздравче...за написаното...толкова малка...а толкова добре пише:}

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...