11 февр. 2008 г., 13:55

Любовта

1.5K 0 2
В онзи майски ден
тя ни събра,
вълшебна и необуздана,
казва се "любовта".
Отдавайки се на непозната
и завладяваща страст,
открихме силата на другото си аз.
Страх, копнеж и изгарящи чувства
топлеха нашите сърца,
доверие се четеше в очите,
дълбоко в нас се зараждаха мечтите.
Очи - неведнъж плакали.
Ръце - неведнъж прегръщали.
Устни - неведнъж целували.
"Обичам те" - неведнъж изричали.
Дни и нощи минаваха
като бърз конски бяг,
желаехме времето да спрем,
като птици във висините
да полетим
и на откраднатите мигове
да се насладим.
Но любовта остана неопетнена,
защото е все така жива и споделена.
За да сгрява все така
нашите сърца,
трябва да ги има - 
вярност и топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...