11 февр. 2008 г., 13:55

Любовта

1.5K 0 2
В онзи майски ден
тя ни събра,
вълшебна и необуздана,
казва се "любовта".
Отдавайки се на непозната
и завладяваща страст,
открихме силата на другото си аз.
Страх, копнеж и изгарящи чувства
топлеха нашите сърца,
доверие се четеше в очите,
дълбоко в нас се зараждаха мечтите.
Очи - неведнъж плакали.
Ръце - неведнъж прегръщали.
Устни - неведнъж целували.
"Обичам те" - неведнъж изричали.
Дни и нощи минаваха
като бърз конски бяг,
желаехме времето да спрем,
като птици във висините
да полетим
и на откраднатите мигове
да се насладим.
Но любовта остана неопетнена,
защото е все така жива и споделена.
За да сгрява все така
нашите сърца,
трябва да ги има - 
вярност и топлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...