11.02.2008 г., 13:55

Любовта

1.5K 0 2
В онзи майски ден
тя ни събра,
вълшебна и необуздана,
казва се "любовта".
Отдавайки се на непозната
и завладяваща страст,
открихме силата на другото си аз.
Страх, копнеж и изгарящи чувства
топлеха нашите сърца,
доверие се четеше в очите,
дълбоко в нас се зараждаха мечтите.
Очи - неведнъж плакали.
Ръце - неведнъж прегръщали.
Устни - неведнъж целували.
"Обичам те" - неведнъж изричали.
Дни и нощи минаваха
като бърз конски бяг,
желаехме времето да спрем,
като птици във висините
да полетим
и на откраднатите мигове
да се насладим.
Но любовта остана неопетнена,
защото е все така жива и споделена.
За да сгрява все така
нашите сърца,
трябва да ги има - 
вярност и топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...