Feb 11, 2008, 1:55 PM

Любовта

  Poetry » Love
1.5K 0 2
В онзи майски ден
тя ни събра,
вълшебна и необуздана,
казва се "любовта".
Отдавайки се на непозната
и завладяваща страст,
открихме силата на другото си аз.
Страх, копнеж и изгарящи чувства
топлеха нашите сърца,
доверие се четеше в очите,
дълбоко в нас се зараждаха мечтите.
Очи - неведнъж плакали.
Ръце - неведнъж прегръщали.
Устни - неведнъж целували.
"Обичам те" - неведнъж изричали.
Дни и нощи минаваха
като бърз конски бяг,
желаехме времето да спрем,
като птици във висините
да полетим
и на откраднатите мигове
да се насладим.
Но любовта остана неопетнена,
защото е все така жива и споделена.
За да сгрява все така
нашите сърца,
трябва да ги има - 
вярност и топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....