Любовта не се ражда в палата, 

нито в нищетата на имането. 

Тя блещука - като искрата от 

печката на дърва. 

Няколко деца,

сгушени на топлата постеля. 

А навън снега 

се сипе и се стеля.

После мама, баба

ги викат за вечеря. 

Любовта не иска чудеса от храброст.

Любовта не иска никой да и се доказва.

Както и не иска тя да се показва

за капризите на някоя

повърхностна жена.

Любовта - тя грее като огън.

Чувстваш се свободен, 

все едно летиш!

Отстрани ще кажат: ,,Той е на каиш!''

Но не би избрал той друга. 

Любовта не се дава по заслуга.

Тя е енергия, стихия. 

Веднъж преминала

през живота на ония

дето сякаш вечно търсят 

своя път. 

За злата своя орисия, 

те търсят още нея...

без да спрат. 

Любовта - това е енергията на живота. 

Загубиш ли я - всичко става трудно. 

И всичко правиш с неохота, 

и всичко ти е някак чуждо. 

Любовта - това е нашата магия. 

чрез която пак ще оцелеем. 

Но малко вече сме ония, 

дето горим и дето още тлеем. 

Любовта е нещо повече от някого. 

Любовта е нещо повече от чувство. 

Тя измежду нас е всякога,

избираме дали да я пропуснем

да мине през дробовете - кат въздух, 

да лумне огън, или пък да изгаси

и въглен стар, останал спомен, 

и времето ни тук да отлети...

без наш'те сбъднати мечти. 

Любовта - тя гасне там, където

забравихме мира за наш'то его. 

Забравихме доброто за печалба, 

избрахме кривда, вместо правда. 

Избрахме дълъг зид, вместо стъкло - 

срамувахме се, а не знаехме защо.

Защото нищо не е тъй добро, кат' вчера,

и няма без любов - надежда, вера.

Но идва нов ден, нова задача - 

отново тъй уверено да крачим.

В сърцето си - без страх, без болка!

Ако на тебе мога да помогна, 

то аз съм изпълнен със любов - отново! 

И знам, че любовта е Бога!