9 янв. 2010 г., 12:09

Любовта е дар, но от змията

835 0 8

 

Ако запитате един поет:

- Кое е най-прекрасно на света?

 

Поетът ще отвърне:

- Любовта!

 

А ако пък запитате мъжете:

- Мъже, кажете:

на кого дължите,

че имате очи за красотата,

за хубостта и чара на жената?

 

Мъжете ще отвърнат:  

- На змията!

 

- Нима на Господа не го дължите?

Нима не Той ви е дарил очите?

 

- Когато бог мъжа Адам създал,

очи му дал,

но само за цветята, 

за насекомите и дървесата,

за пеперудите и за тревите,

за слънцето, небето и звездите …

 

Преди

да вкуси дара на змията,

той имал всичко – и вода, и хляб,

ала за любовта оставал сляп!

 

Да,

любовта е дар, но от змията!

Тя затова така жестоко хапе!

Нектар, от който и отрова капе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сладким ядом любви тъ меня отрови...А защо всички искаме да умрем от любов?! И без нея не можем?! И веднъж опитали отровата, защо искаме пак?! Не искаме и миг да живеем без любов, нищо че понякога страдаме. Сладка е тази отрова и се пристрастяваме към нея. Нека я има, от змията или от жената, само да я има!!! И вас, мъже!!! Ангар, през Новата година с такъв нектар да се опиваш!!!
  • Според някои народи, змията е носител на мъдростта.Следователно, любавта е рожба на мъдростта!Невероятно мъдър стих!Браво!
  • Ценна е змийската кожа,да беше и нея ни подарила...!Усмихна ме!Поздрав и от мен!
  • Знаех си аз,че змията е намесена... Поздравления!
  • Поздрави за мъдростта, Ангар!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...