Любовта е дар, но от змията
Ако запитате един поет:
- Кое е най-прекрасно на света?
Поетът ще отвърне:
- Любовта!
А ако пък запитате мъжете:
- Мъже, кажете:
на кого дължите,
че имате очи за красотата,
за хубостта и чара на жената?
Мъжете ще отвърнат:
- На змията!
- Нима на Господа не го дължите?
Нима не Той ви е дарил очите?
- Когато бог мъжа Адам създал,
очи му дал,
но само за цветята,
за насекомите и дървесата,
за пеперудите и за тревите,
за слънцето, небето и звездите …
Преди
да вкуси дара на змията,
той имал всичко – и вода, и хляб,
ала за любовта оставал сляп!
Да,
любовта е дар, но от змията!
Тя затова така жестоко хапе!
Нектар, от който и отрова капе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
