Jan 9, 2010, 12:09 PM

Любовта е дар, но от змията

832 0 8

 

Ако запитате един поет:

- Кое е най-прекрасно на света?

 

Поетът ще отвърне:

- Любовта!

 

А ако пък запитате мъжете:

- Мъже, кажете:

на кого дължите,

че имате очи за красотата,

за хубостта и чара на жената?

 

Мъжете ще отвърнат:  

- На змията!

 

- Нима на Господа не го дължите?

Нима не Той ви е дарил очите?

 

- Когато бог мъжа Адам създал,

очи му дал,

но само за цветята, 

за насекомите и дървесата,

за пеперудите и за тревите,

за слънцето, небето и звездите …

 

Преди

да вкуси дара на змията,

той имал всичко – и вода, и хляб,

ала за любовта оставал сляп!

 

Да,

любовта е дар, но от змията!

Тя затова така жестоко хапе!

Нектар, от който и отрова капе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сладким ядом любви тъ меня отрови...А защо всички искаме да умрем от любов?! И без нея не можем?! И веднъж опитали отровата, защо искаме пак?! Не искаме и миг да живеем без любов, нищо че понякога страдаме. Сладка е тази отрова и се пристрастяваме към нея. Нека я има, от змията или от жената, само да я има!!! И вас, мъже!!! Ангар, през Новата година с такъв нектар да се опиваш!!!
  • Според някои народи, змията е носител на мъдростта.Следователно, любавта е рожба на мъдростта!Невероятно мъдър стих!Браво!
  • Ценна е змийската кожа,да беше и нея ни подарила...!Усмихна ме!Поздрав и от мен!
  • Знаех си аз,че змията е намесена... Поздравления!
  • Поздрави за мъдростта, Ангар!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...