15 февр. 2008 г., 15:40

Любовта им...

1.2K 0 2

"... На приятел"

Любов помежду им видях аз да има,

пристъпил по склона към тяхното царство,

любов без раздяла така немислима,

любов, но не вяла, ни сноп от коварство.

 

Нагоре по склона препъвах се, мисля,

в мнимите мисли между двете деца,

с любовта им пътеката щях да изчистя,

за да сложа на края й букет от цветя.

 

Но колкото качвах се аз по-нагоре,

любовта им усещах я как си отлита,

към студеното царство тръгнал тревожен,

а по пътя ми даже муха не прелита.

 

И накрая в царството тайно пристигнах,

намръщено, грозно от черния свод,

съжалявам за извода, който достигнах,

любовта им започна с погрешен подход.

...

LIKADEVONEN (13.10.2005y. 15:44h.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Деведжиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно в тази част е развръзката на цялото стихче, боя се ча ако го сменя ще загуби обективната си насоченост към която съм се стремял при написването му...освен това детското описание е метафорично описано и гледните точки и възприятия за любовта са далеч над детските...Все пак благодаря че давате мненията по отношение на творбите ми. Лек и успешен ден.
  • Началото е страхотно, Илия, но последният куплет е прекалено сух, това за погрешния ход въобще не върви към този стих за красивата, първа детинска любов

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...