9 нояб. 2017 г., 17:06

Любовта ни ме опиянява!

702 0 0

Любовта ни ме опиянява!

Ела в пòлета, да сме едно!...
Искренни и мили, пулса ни държи.
Но не на разстояние, а на дъх,
който ще прелее в чашите любими,
на душите ни в гърдите силни,
снопове от светлина и сили поели.
Обичам те, любими!...
Целувките ни са така млади,
като вино руйно прекипяло.
Очите ни са разгорещени факли,
поддържащи ни огъня щастлив.
Ръцете си подай за миг!...
И ето, чрез допира им те имам.
Усещане първично ме влудява.
И ставам малко нелогична жена.
Любовта ни ме опиянява!...
И криле на рамената си разперих.
Усмивка на лика ме осветлява.
Нежността като цветен прашец
поръсва се във въздуха –
магия сътворява с пръчица вълшебна:
Любов ни подарява!

 

Aвтор: Албена Латинова
04.01.2014г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Латинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....