Любовта ни ме опиянява!

Ела в пòлета, да сме едно!...
Искренни и мили, пулса ни държи.
Но не на разстояние, а на дъх,
който ще прелее в чашите любими,
на душите ни в гърдите силни,
снопове от светлина и сили поели.
Обичам те, любими!...
Целувките ни са така млади,
като вино руйно прекипяло.
Очите ни са разгорещени факли,
поддържащи ни огъня щастлив.
Ръцете си подай за миг!...
И ето, чрез допира им те имам.
Усещане първично ме влудява.
И ставам малко нелогична жена.
Любовта ни ме опиянява!...
И криле на рамената си разперих.
Усмивка на лика ме осветлява.
Нежността като цветен прашец
поръсва се във въздуха –
магия сътворява с пръчица вълшебна:
Любов ни подарява!

Aвтор: Албена Латинова
04.01.2014г.