Любовта ни още диша, не и прекъсвай кислорода
Знам, че ще ме оставиш.
Като всички останали.
Дето се кълняха, че ме обичат,
а си тръгваха - сутрин, преди да стана.
Знам, че ще ме оставиш.
А дори ме обичаш,
страх те е, че съм силна.
В трънен венец се оплитах.
Да ме прости Господ.
Не мога да бъда безлична.
Страх те е, че съм истинска,
не по калъп извадена,
страх те е да не питат.
Моля те, не ме изоставяй.
Нашата любов все още диша.
Не и прекъсвай кислорода.
Знам, че ме обичаш лудо.
...................................
Но си тръгна,
минути... преди очи да отворя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Божилова Все права защищены
