Любовта ни ще гнезди
ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ
На Залеза небето се подпали.
Денят завърши своя жизнен път...
Последен поглед към света отправи,
изгуби багрите и свойта плът.
А слънцето потъна в планината.
Нощта прескочи бързо през плета...
Затропаха Звездите и Луната,
препускайки с конете над света.
Във тази нощ и ти тъжиш, Любима!
Бунтуваш се ти също като мен...
Аз знам, че силни чувства в тебе има,
но ти сега си тъй далеч от мен!
Кому е нужна нашата раздяла?...
Но сълзите ни няма да я спрат?!
Но някой ден ще дойде Пролет бяла!...
И щастието в общия ни път!
И този свят, сега на две разсечен,
ще бъде цял и в нашите очи!
Очаквам аз, че любовта ни ще е вечна!...
И радостта ни няма да мълчи!
Ще тръгнем ний във общата пътека...
Щастливият ни Ден ще се роди!
О, колко малко трябва на Човека
да разговаря нощем със звезди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
