ЛЮБОВТА НИ  ЩЕ ГНЕЗДИ


На Залеза небето се  подпали.
Денят завърши своя жизнен път...
Последен поглед към света отправи,
изгуби  багрите и свойта плът.
А слънцето потъна в планината.
Нощта прескочи бързо през плета...
Затропаха  Звездите и Луната,
препускайки с конете над света.


Във тази  нощ и ти тъжиш, Любима!
Бунтуваш се  ти също като мен...
Аз знам, че силни чувства в тебе има,
но  ти сега си тъй далеч от мен!
 Кому е нужна нашата раздяла?...
Но сълзите ни няма  да я спрат?!
Но някой ден ще дойде Пролет бяла!...
И щастието в  общия ни път!


И този свят, сега на две разсечен,
ще бъде  цял  и в нашите очи!
Очаквам аз, че любовта ни ще  е вечна!...
И  радостта ни няма да мълчи!
Ще тръгнем ний  във общата пътека...
Щастливият ни Ден ще се роди!
О, колко малко трябва на Човека
да  разговаря нощем със звезди!