Любовта ни ще гнезди
ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ
На Залеза небето се подпали.
Денят завърши своя жизнен път...
Последен поглед към света отправи,
изгуби багрите и свойта плът.
А слънцето потъна в планината.
Нощта прескочи бързо през плета...
Затропаха Звездите и Луната,
препускайки с конете над света.
Във тази нощ и ти тъжиш, Любима!
Бунтуваш се ти също като мен...
Аз знам, че силни чувства в тебе има,
но ти сега си тъй далеч от мен!
Кому е нужна нашата раздяла?...
Но сълзите ни няма да я спрат?!
Но някой ден ще дойде Пролет бяла!...
И щастието в общия ни път!
И този свят, сега на две разсечен,
ще бъде цял и в нашите очи!
Очаквам аз, че любовта ни ще е вечна!...
И радостта ни няма да мълчи!
Ще тръгнем ний във общата пътека...
Щастливият ни Ден ще се роди!
О, колко малко трябва на Човека
да разговаря нощем със звезди!
© Христо Славов All rights reserved.
