7 июн. 2008 г., 22:50

Любовта ни си отива 

  Поэзия
5.0 / 3
608 0 6
Любовта ни си отива
Не ме обичаш вече - знам
и нищо, че ми го спестяваш.
Не те виня, а само ме е срам,
че въпреки това със мен оставаш.
И не е упрек, само е тъга
по безвъзвратно изпарилото се време,
а може би е по-добре така,
наместо сълзи и гневът във нас да стене.
Отчаяно се вкопчвам в всеки миг,
във спомени изтръпвам цяла
и иска ми се пак любовен стих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »