Любовта ни си отива
Любовта ни си отива
Не ме обичаш вече - знам
и нищо, че ми го спестяваш.
Не те виня, а само ме е срам,
че въпреки това със мен оставаш.
И не е упрек, само е тъга
по безвъзвратно изпарилото се време,
а може би е по-добре така,
наместо сълзи и гневът във нас да стене.
Отчаяно се вкопчвам в всеки миг,
във спомени изтръпвам цяла
и иска ми се пак любовен стих
да ми шептиш наместо думи за раздяла.
Но късно е и ти смутен мълчиш,
защото знаеш, че лъжа не ти отива
или не го съзнаваш може би...
но тихо любовта ни си отива.
© Галина Матева All rights reserved.
Поздрав за стиха!
