12 апр. 2007 г., 10:30

Любовта погубва-2

1.1K 0 5

1.Той беше готино момче,
излизаше със готини момчета,
във Немската с англйиски бе приет,
не влизаше по кръчми и кафета.
2.Училище, семейство го влечеше,
приятелитте верни от квартала.
В класа на първо място беше.
Съдбата го красавец бе създала.
3.Сладур от класа с знатно потекло,

родителите му - с амбиции големи.

Той беше част от висше общество,

но имаше и нашите проблеми.

4.И влюби се за първи път в жена -

такава лигла, точната мъстия.

Тогава чак сладурът наш узна,

че любовта е "няк'ва простотия".

5.Той беше седнал миналата пролет
на пейката до градската чешма.

По улицата някой заговори

и се разнесе странна миризма.

6.Попита някой: "Хеи, приятел,

защо си сам във тоя час?

Къде са твоите познати?

Ела да се напушиш с нас!".

7."Защо пък не? - прошепна си момчето. -
Какво пък толкоз-някаква трева!
Обичам я,тежи ми на сърцето,
желая да се поразвеселя!".
8.От малката цигара си задърпа,
закашля се, но после продължи,
не знаеше, че почваше тепърва
и че към нещо друго ще се пристрасти.
9.И промени се нашият човек -
тревата го съсипа и разби.
През лятото играеше на хек,
през зимата "зелените мечти"
10.се сбъдваха в кварталните кафета...
А после почна с твърд наркотик.
Събираше се с лошите, където
"до слънцето излиташе за миг".
11.Надуваше на техните главите
със Бренди, Еминем, Пернита.
С пуловери се движеше в горещините
за да не виждат от спринцовките следите.
12.Приятелите стари изигра,
изглеждаше на техните по-странен -
с надрусан панталон и щръкнала коса.
Пари крадеше с другите наркомани.
13.Та, чудо казвам ви е любовта,
повтарям го за втори път,
Тя има хубава страна,
но лошата строшава ти зъбът.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...