Любовта погубва-2
1.Той беше готино момче,
излизаше със готини момчета,
във Немската с англйиски бе приет,
не влизаше по кръчми и кафета.
2.Училище, семейство го влечеше,
приятелитте верни от квартала.
В класа на първо място беше.
Съдбата го красавец бе създала.
3.Сладур от класа с знатно потекло,
родителите му - с амбиции големи.
Той беше част от висше общество,
но имаше и нашите проблеми.
4.И влюби се за първи път в жена -
такава лигла, точната мъстия.
Тогава чак сладурът наш узна,
че любовта е "няк'ва простотия".
5.Той беше седнал миналата пролет
на пейката до градската чешма.
По улицата някой заговори
и се разнесе странна миризма.
6.Попита някой: "Хеи, приятел,
защо си сам във тоя час?
Къде са твоите познати?
Ела да се напушиш с нас!".
7."Защо пък не? - прошепна си момчето. -
Какво пък толкоз-някаква трева!
Обичам я,тежи ми на сърцето,
желая да се поразвеселя!".
8.От малката цигара си задърпа,
закашля се, но после продължи,
не знаеше, че почваше тепърва
и че към нещо друго ще се пристрасти.
9.И промени се нашият човек -
тревата го съсипа и разби.
През лятото играеше на хек,
през зимата "зелените мечти"
10.се сбъдваха в кварталните кафета...
А после почна с твърд наркотик.
Събираше се с лошите, където
"до слънцето излиташе за миг".
11.Надуваше на техните главите
със Бренди, Еминем, Пернита.
С пуловери се движеше в горещините
за да не виждат от спринцовките следите.
12.Приятелите стари изигра,
изглеждаше на техните по-странен -
с надрусан панталон и щръкнала коса.
Пари крадеше с другите наркомани.
13.Та, чудо казвам ви е любовта,
повтарям го за втори път,
Тя има хубава страна,
но лошата строшава ти зъбът.
© Татяна Начкова All rights reserved.
