Любовта породена от сaмота

22 янв. 2007 г., 09:05

Поэзия

1088 0 2

Благо нежна е нощта
А аз само вървя:
Не мога да мисля.
Пътувам в забрава.
Само гласът ти остава
И времето в мен спря -
Така ще продължа.

Няма смисъл живота ми сега
така далеч от любовта,
Потънал в голяма самота
И погубен в безкрайността.
Нощта за теб нашепва ми
и кара ме да не спя

И тогава ти огря в нощта
Разказа ми за любовта.
Погледна в мойте очи,
Но не видя нищо от сълзи.
Прошепна бавно ти:
"Ела със мене ти."

Прости са нещата, когато
Правят се по начин истински.
Нагледно всичко е просто
И всички дават мнения -
Някой го прави с любов,
А други за поощтрение

Любовта породена от сaмота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения