Любовта породена от сaмота
Благо нежна е нощта
А аз само вървя:
Не мога да мисля.
Пътувам в забрава.
Само гласът ти остава
И времето в мен спря -
Така ще продължа.
Няма смисъл живота ми сега
така далеч от любовта,
Потънал в голяма самота
И погубен в безкрайността.
Нощта за теб нашепва ми
и кара ме да не спя
И тогава ти огря в нощта
Разказа ми за любовта.
Погледна в мойте очи,
Но не видя нищо от сълзи.
Прошепна бавно ти:
"Ела със мене ти."
Прости са нещата, когато
Правят се по начин истински.
Нагледно всичко е просто
И всички дават мнения -
Някой го прави с любов,
А други за поощтрение
А аз само вървя:
Не мога да мисля.
Пътувам в забрава.
Само гласът ти остава
И времето в мен спря -
Така ще продължа.
Няма смисъл живота ми сега
така далеч от любовта,
Потънал в голяма самота
И погубен в безкрайността.
Нощта за теб нашепва ми
и кара ме да не спя
И тогава ти огря в нощта
Разказа ми за любовта.
Погледна в мойте очи,
Но не видя нищо от сълзи.
Прошепна бавно ти:
"Ела със мене ти."
Прости са нещата, когато
Правят се по начин истински.
Нагледно всичко е просто
И всички дават мнения -
Някой го прави с любов,
А други за поощтрение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Матов Всички права запазени
