10 сент. 2014 г., 15:48

Любовта смени адреса си

3.1K 7 47

 

                                                                "Някога, някога, толкова някога,
                                                                  колкото девет лета
                                                                  на някаква уличка, с няколко думички
                                                                  спря ме веднъж любовта."
                                                                                   Н. Йорданов

 


  Любовта смени адреса си  
                               
Някога, някога... помниш ли, някога...
колко бе простичко всичко.
В зимните дни си измисляхме лятото,
наше си, сбъднато, истинско.

 

Tрупахме, пълнехме джобове с мигове -
пъстри, мънистени, смели.
А във гърдите ни зрееха скритите,
чувствата девствено-бели.
 
Влюбени, млади, безгрижно щастливи.
Помниш ли, хубаво беше...
Липсва ми времето, липсват годините,
вече сме някак далечни...

 

Пътя ли сбъркахме, тя ли ни пусна,
уж за ръце ни държеше...
Днес я видях на отсрещната улица
в други очи как цъфтеше.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дам, смяня адреса си, защото любовта се променя, но не изоставя тези в които е и винаги се връща..
  • Здрасти, Жулли Абсолютно, точно така прави нейната кожа
    Галя, благодаря, че беше тук
  • Тази... я познавам. Обича да ходи насам-натам - да подиша чист въздух, да се поразтъпче, но винаги се връща у дома.

    хубаво стихо!
  • Красиво! Усетих го с душата си!
  • Нямаш халюцинации, мила
    Просто от морето се метнах директно в Софето И за срамотите цяла година нищо не бях писала и не бях влизала....ама пуста Муза, нали иска "матриал"

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...