10.09.2014 г., 15:48 ч.

Любовта смени адреса си 

  Поезия » Любовна
2787 7 47

 

                                                                "Някога, някога, толкова някога,
                                                                  колкото девет лета
                                                                  на някаква уличка, с няколко думички
                                                                  спря ме веднъж любовта."
                                                                                   Н. Йорданов

 


  Любовта смени адреса си  
                               
Някога, някога... помниш ли, някога...
колко бе простичко всичко.
В зимните дни си измисляхме лятото,
наше си, сбъднато, истинско.

 

Tрупахме, пълнехме джобове с мигове -
пъстри, мънистени, смели.
А във гърдите ни зрееха скритите,
чувствата девствено-бели.
 
Влюбени, млади, безгрижно щастливи.
Помниш ли, хубаво беше...
Липсва ми времето, липсват годините,
вече сме някак далечни...

 

Пътя ли сбъркахме, тя ли ни пусна,
уж за ръце ни държеше...
Днес я видях на отсрещната улица
в други очи как цъфтеше.

 

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дам, смяня адреса си, защото любовта се променя, но не изоставя тези в които е и винаги се връща..
  • Здрасти, Жулли Абсолютно, точно така прави нейната кожа
    Галя, благодаря, че беше тук
  • Тази... я познавам. Обича да ходи насам-натам - да подиша чист въздух, да се поразтъпче, но винаги се връща у дома.

    хубаво стихо!
  • Красиво! Усетих го с душата си!
  • Нямаш халюцинации, мила
    Просто от морето се метнах директно в Софето И за срамотите цяла година нищо не бях писала и не бях влизала....ама пуста Муза, нали иска "матриал"
  • Ъ... нали нямам халюцинации Сисидаркеее, вече си мислех че си забегнала в чуждоземия Еми... мерсончета и чакам редакторското включване :*
    Благодаря на всички, които се отбиха тук (че май съм пропуснала)
  • Песенно влюбено
  • При теб си е, мила Усмивчице!! 100% съм сигурна! Само трябва по-често огън да и кладеш!! Тя така обича...
  • Красив стих. Хареса ми.
  • Много искрен и докосващ сърцето елегичен стих! Поздрави и от мен!
  • Хубаво!
  • Този стих на Недялко ме връща в едно друго време... Боже, колко години минаха оттогава! А моята любов е още там... но и една тъга. И се оглеждаме и се виждаме в очите на други влюбени хора... Страхотно е!
  • любовта чака, Жани...
    там зад ъгъла...
    просто погледни!
    поздравления за чувствения стих!
  • Комплименти за стиха, заслужил толкова любопитни коментари!
    Аз съм за "танца свърши...смяна на партньорите"! Нека да има движение, иначе от трамбоване на място, неусетно сме си издълбали дупка и няма измъкване.
    Кефиш Джу!
  • Оле, Ирен чак днес си пускам поздрава. Невероятен! Така да го обичам този човек... Благодаря ти безкрайно много! Десет пъти сигурно я прослушах песничката
    Марти, Ваня, благодаря че поспряхте и харесахте!
    Влади... скъпо мое момче, нищо няма да ти отговоря, почувствай ме :*
  • Страхотно!
  • И на мен много ми хареса!Поздрав!
  • Ето това се нарича поезия. Не мога да коментирам гениалност. Мога само да те прегърна
  • Радвам се, че си добро човече, Гъсеничке и не си се наострила
    Благодаря ти, че дойде
    Благодаря за споделеното и на Яхя, Кеси, Ивка, Виктор, Ирен, Анни. Много сте мили
  • Пътя ли сбъркахме, тя ли ни пусна,
    уж за ръце ни държеше...
    Много ми хареса. Поздрави, Жанет!
  • Особено състояние на духа...ами там е поезията, истинската... Поздрав !
  • Много красиво
  • Толкова истинско...
  • Прекрасно!
  • Привет, Джуджанке! Много ми хареса. Прибирам в любими веднага. Да, вярно има една такава малко тъжна нотка, но по-скоро я усещам като леката тъга, която витае есенно време. Виждам го като огнище... Искрица, пламък, буен огън, пепел... Не, Джу, разрови пепелта, там въгренчета, които още топлят. Затова и стихът е толкова топъл.
    Джу, Любовта е в нас! Ние можем да я пуснем, тя нас не...

    Поздравче от мен - https://www.youtube.com/watch?v=w3mFFxDpniI&list=UUaabCqn_eOPiBd8MpY5pzcg
  • Това е един от най-вълнуващите стихове, които съм чела напоследък, Джуд! Фантастичен е!
  • Мдааа, нещо такова, Краси, но и да - пея си Кери, ако знаеш на мен как ми липсва Пипи... но тя ще върне рано или късно, не би ме изоставила
    Безкрайно много благодаря на всички ви за хубавите думи, чета си ги и се усмихвам Любима, Вики, Миночка, Ена, Ивон, Раче, Танечко, Вале, Наде, Мисана, Лати, Анна, Кери, Роси, Сеси, Али, Даниел, Любофче, Чо, Раде, Доче, Ели, Анабелушка, Краси Ч. Благодаря ви!
  • Тъжно ти е, но ти пей, Жани!
  • Естествено е любовта да се променя с годините. Но тук не се говори, че й е минало времето, а че е сменила адреса - цъфнала на 'отсрещната улица"
    И мирише на изневяра, за която май никога не е късно.
    Поздравления за бодрия тон и скритата болка!
  • Просто порастване (И изтрезняване)
    Тя любовта като виното -
    след първата глътка опиянява
    след махмурлука отлита с годините...

    Пее се та се лее.(Стихът ти)
  • Много музика, много чувство, много ритъм! Всичко много...затова прекрасно! Целувки, Джу!
  • И весели, по детски закачливи и замислено-вглъбени и влюбено-ентусиазирани и ретроспективно-тъжни и с философска ненатруфеност и к'ви ли не още - все хубавелки редиш!
    Капитански поздрав, Жани!
  • Любов има за всички... вътре в нас Поздрави за красивия стих!
  • Е, изказа се и ти по темата... И не по-лошо от Недялко Йорданов.
    Харесах, Жани!
  • Много хубаво! Леко и песенно!
  • Тъга, но красива...
  • И мен ме натъжи! Липсва ми Пипи с усмихнатото лице и усмихнати стихове... Дано е временно състояние на духа... Стихото е чудничко, знаеш, че обичам твоите стихове... Поздрав най-сърдечен!
  • Еклесиаст: 3: 5-8, там са отговорите, които ни вълнуват. Премине ли времето на любовта, следва:

    "Пътя ли сбъркахме, тя ли ни пусна,
    уж за ръце ни държеше...
    Днес я видях на отсрещната улица
    в други очи как цъфтеше."

    Хубав стих, Жанет! Поздрави: Мисана
  • Натъжи ми твоята песничка и ме върна години назад....
  • ... кап... кап ... кап...
  • Фантастично!!!
  • Много е хубаво!
  • Уаууу, СТРА ХОТ НО!!!
    БРАВО ТИ!
  • Колко назад във времето ме върна,
    създаде настроение в мрачния ден,
    даже ми се иска да те прегърна,
    както мен... някога,някой до мен!

    Поздравявам те!
  • Красиво и песенно!
  • Какво да ти кажа, накефих се, докато си го пях! Твоето стихо, естествено! Бравос!
Предложения
: ??:??