10.09.2014 г., 15:48

Любовта смени адреса си

3.1K 7 47

 

                                                                "Някога, някога, толкова някога,
                                                                  колкото девет лета
                                                                  на някаква уличка, с няколко думички
                                                                  спря ме веднъж любовта."
                                                                                   Н. Йорданов

 


  Любовта смени адреса си  
                               
Някога, някога... помниш ли, някога...
колко бе простичко всичко.
В зимните дни си измисляхме лятото,
наше си, сбъднато, истинско.

 

Tрупахме, пълнехме джобове с мигове -
пъстри, мънистени, смели.
А във гърдите ни зрееха скритите,
чувствата девствено-бели.
 
Влюбени, млади, безгрижно щастливи.
Помниш ли, хубаво беше...
Липсва ми времето, липсват годините,
вече сме някак далечни...

 

Пътя ли сбъркахме, тя ли ни пусна,
уж за ръце ни държеше...
Днес я видях на отсрещната улица
в други очи как цъфтеше.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дам, смяня адреса си, защото любовта се променя, но не изоставя тези в които е и винаги се връща..
  • Здрасти, Жулли Абсолютно, точно така прави нейната кожа
    Галя, благодаря, че беше тук
  • Тази... я познавам. Обича да ходи насам-натам - да подиша чист въздух, да се поразтъпче, но винаги се връща у дома.

    хубаво стихо!
  • Красиво! Усетих го с душата си!
  • Нямаш халюцинации, мила
    Просто от морето се метнах директно в Софето И за срамотите цяла година нищо не бях писала и не бях влизала....ама пуста Муза, нали иска "матриал"

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...