"Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта."
Н. Йорданов
Любовта смени адреса си
Някога, някога... помниш ли, някога...
колко бе простичко всичко.
В зимните дни си измисляхме лятото,
наше си, сбъднато, истинско.
Tрупахме, пълнехме джобове с мигове -
пъстри, мънистени, смели.
А във гърдите ни зрееха скритите,
чувствата девствено-бели.
Влюбени, млади, безгрижно щастливи.
Помниш ли, хубаво беше...
Липсва ми времето, липсват годините,
вече сме някак далечни...
Пътя ли сбъркахме, тя ли ни пусна,
уж за ръце ни държеше...
Днес я видях на отсрещната улица
в други очи как цъфтеше.
© Жанет Велкова Всички права запазени