Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.
Дълъг път с празен джоб и сърце.
Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.
Как човек, неживял да умре?
Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод.
Като кон със самар и юзда -
само път, само кал. Падна се тъп живот.
Крак пред крак на инат го вървя.
Крехък смях, плюшен лъв, рокля клош от басма.
Две очи, куп мечти. - Аз ли бях?
Тегав ден, мъчна нощ - няма сън чак до два.
Сив живот. Как да е, го живях. ...