4 ago 2014, 11:32

Люлката на равана

  Poesía
1K 1 13

Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.

Дълъг път с празен джоб и сърце.

Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.

Как човек, неживял да умре?

 

Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод.

Като кон със самар и юзда -

само път, само кал. Падна се тъп живот.

Крак пред крак на инат го вървя.

 

Крехък смях, плюшен лъв, рокля клош от басма.

Две очи, куп мечти. - Аз ли бях?

Тегав ден, мъчна нощ - няма сън чак до два.

Сив живот. Как да е, го живях.

 

После - знам. Сетен път - този свят бях му гост.

Лош късмет - спънат кон без крила.

Плитък гроб, рохка пръст, дървен кръст, надпис прост:

"Цял живот все една ме люля."


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно звучене има. Амфимакърът е най-ударната метрика. Сякаш е хорей в който след всяка трета сричка има цезура, затова се разглежда като трисринчна стъпка - антипод на амфибрахия, т.е., дългите срички тук (1 и 3) са където при амфибрахия са къси, а втората е кратка. Неудобството при него е, че всички рими са мъжки, а те са по-трудни за изнамиране.
    Въпреки рекордното количество ударения, динамиката не е голяма. Това се дължи на множеството елиптичните изречения, ощетени откъм глаголи. И се получава това кретане в раван.
  • Това унило тътрене през живота е много добре предадено чрез ритъма на стиха.

    (Да ме прости voda /Елица Ангелова/, но никъде не виждам "жив ритъм" и "бодро звучене".)
    .
  • Допада ми стила, облечена идея е...
  • Ами, Рег, успяла си да ти кажа. Усещането ми за теб е, че каквато и форма да избереш за да облечеш идеята си, все ти се получава.
  • Много ми хареса ритъмът, тактуващ навъсените мисли!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...