Люлката на равана

Поезия

1K 1 13

Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.

Дълъг път с празен джоб и сърце.

Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.

Как човек, неживял да умре?

Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод.

Като кон със самар и юзда -

само път, само кал. Падна се тъп живот.

Крак пред крак на инат го вървя.

Крехък смях, плюшен лъв, рокля клош от басма.

Две очи, куп мечти. - Аз ли бях?

Тегав ден, мъчна нощ - няма сън чак до два.

Сив живот. Как да е, го живях.

После - знам. Сетен път - този свят бях му гост.

Лош късмет - спънат кон без крила.

Плитък гроб, рохка пръст, дървен кръст, надпис прост:

"Цял живот все една ме люля."

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

maistora (Красимир Тенев)

Интересно звучене има. Амфимакърът е най-ударната метрика. Сякаш е хорей в който след всяка трета сричка има цезура, затова се разглежда като трисринчна стъпка - антипод на амфибрахия, т.е., дългите срички тук (1 и 3) са където при амфибрахия са къси, а втората е кратка. Неудобството при него е, че всички рими са мъжки, а те са по-трудни за изнамиране.
Въпреки рекордното количество ударения, динамиката не е голяма. Това се дължи на множеството елиптичните изречения, ощетени откъм глаголи. И се получава това кретане в раван.

2014-08-08T16:54:46+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Това унило тътрене през живота е много добре предадено чрез ритъма на стиха.

(Да ме прости voda /Елица Ангелова/, но никъде не виждам "жив ритъм" и "бодро звучене".)
.

2014-08-08T14:44:10+03:00
едимах

Допада ми стила, облечена идея е...

2014-08-06T20:34:00+03:00
Човек (Анна Станоева)

Ами, Рег, успяла си да ти кажа. Усещането ми за теб е, че каквато и форма да избереш за да облечеш идеята си, все ти се получава.

2014-08-06T10:05:39+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Много ми хареса ритъмът, тактуващ навъсените мисли!

2014-08-05T22:00:40+03:00