Регина (Радост Даскалова)
374 1425
4.08.2014 г., 11:32 ч.

Люлката на равана 

  Поезия
824 1 13

Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.

Дълъг път с празен джоб и сърце.

Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.

Как човек, неживял да умре?

 

Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод.

Като кон със самар и юзда -

само път, само кал. Падна се тъп живот.

Крак пред крак на инат го вървя.

 

Крехък смях, плюшен лъв, рокля клош от басма.

Две очи, куп мечти. - Аз ли бях?

Тегав ден, мъчна нощ - няма сън чак до два.

Сив живот. Как да е, го живях.

 

После - знам. Сетен път - този свят бях му гост.

Лош късмет - спънат кон без крила.

Плитък гроб, рохка пръст, дървен кръст, надпис прост:

"Цял живот все една ме люля."


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно звучене има. Амфимакърът е най-ударната метрика. Сякаш е хорей в който след всяка трета сричка има цезура, затова се разглежда като трисринчна стъпка - антипод на амфибрахия, т.е., дългите срички тук (1 и 3) са където при амфибрахия са къси, а втората е кратка. Неудобството при него е, че всички рими са мъжки, а те са по-трудни за изнамиране.
    Въпреки рекордното количество ударения, динамиката не е голяма. Това се дължи на множеството елиптичните изречения, ощетени откъм глаголи. И се получава това кретане в раван.
  • Това унило тътрене през живота е много добре предадено чрез ритъма на стиха.

    (Да ме прости voda /Елица Ангелова/, но никъде не виждам "жив ритъм" и "бодро звучене".)
    .
  • Допада ми стила, облечена идея е...
  • Ами, Рег, успяла си да ти кажа. Усещането ми за теб е, че каквато и форма да избереш за да облечеш идеята си, все ти се получава.
  • Много ми хареса ритъмът, тактуващ навъсените мисли!
  • благодаря ви за коментарите!

    п.п. искаше ми се стихотворението да куца, като стара кранта и затова работих в малкопознатата стъпка „амфимакър“.
  • Уплътнен и обобщен художествен образ на несъвършения съвременен свят, на преживяванията на също толкова несъвършения човек. Апокалиптична картина, безнадеждност , инволюция, смърт - словесно-графично сюрреалистично описание на света.В центъра на вниманието е въпросът за смисъла на човешкия живот,поставен без патетика и без оплаквачески жестове.Споделена опитност!Огледалото е чуждата рефлексия.
    Поздрав за стихотворението, Рег!
  • Тъжното чувство се компенсира с живия ритъм и бодрото звучене на стиха,
    за да не се стигне до мрачен песимизъм.
    Една осъзната равносметка на живота...
    ,
  • много въздействащо.настръхнах докато го чета...
  • Две очи, куп мечти. - Аз ли бях? С едно изречение си казала всичко за живота!
  • Мрачен и хубав стих - от любимите ми! Поздравление Радост!

    И за разтуха от:

    "Крив живот...
    конски ход...
    Кух живот...
    само кал...
    Крак пред крак...
    Тегав ден...
    Сив живот...
    После знам...
    Сетен път...
    Лош късмет...
    Плитък гроб...
    дървен кръст...",

    моят музикален поздрав:

    http://www.youtube.com/watch?v=Z0uknBJc8NI

    С топли чувства: Мисана
  • Възхищения за пекрасния стих! А плиткият гроб нека да чака....
  • Дано това е вече отминал живот.
    Приемам стиха, все едно е написан след регресивна хипноза.
Предложения
: ??:??