3 мая 2013 г., 14:19

Лъвски скокове

683 0 5

 

ЛЪВСКИ СКОКОВЕ

 

                      На Ст. Поптонев

 

Стига спомени и елегии

– дни, заровени надалече –

няма вече юнашки легии,

лъвски скокове няма вече.

 

Скочи Дякона, още скача –

беше пролет, сега е есен.

Но не скочиха тъй орачите...

Де е Левски сега?

Обесен!

 

И Бенковски скочи след него

– на седлото пред чета селяни –

хвърковатият...

Ама де го?

От засада убит – застрелян!

 

Стамболов ли? И той опита,

но след него не скачат вече.

Как умират у нас орлите?

По площадите ни – съсечени!

 

Как умират у нас героите?

Много рано и много млади...

Не от вража ръка – от своите.

Все от своите си – предадени!

 

Бил събирал народът сили,

за да скочи, казваш, високо.

Сили има доволно, милият –

нещо друго му пречи на скока.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То сякаш не само кураж, ами направо и желание за промяна му липсва на народа...
  • Много си прав!!! Друго им липсва... кураж!
  • Без април' 1876 и "безсмислените страдания и жертви" сигурно още щяхме да сме в пределите на Османската империя и да чакаме "да изживеем и да му дойде времето за коренна промяна".
    Но всеки спор с теб е излишен и този не прави изключение.
  • А може би народът е по-мъдър от вождовете си и разбира, че нищо не се постига със скок и с прескачане. А всичко трябва разумно да се изживее, докато му дойде времето за коренна промяна. Иначе - само безсмислени страдания и жертви...
  • Извини ме, нямах възможност да ти отговоря на имейла.Сега за "Лъвските скокове" темата е друга, а ставаше въпрос за пречката на нашите /личните/ "скокове" на тези години - дали ключовата дума не е "по-голям оптимизъм" - как мислиш? А може би и с допълнение от рода на моето "ЧРД, Мария"!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...