25 янв. 2015 г., 17:17  

М а л к о

686 0 3

Малко ми липсваш.

Малко съм сам.
Малко аз искам
спомените ни там.

 

Малко простих ти.
Малко рани ме.
Малко кървя.
и все още боли ме.

Малко не съжалявам.
Малко го правя.
Малко името ти
не ще аз ще забравя.

Малко аз себе си лъжа
Малко обичах те до полуда
Малко си с друг сега
и дълго аз ще тъна в заблуда.

Малко те молех, 
Малко казвах: “Остани!”
Малко не ме послуша тогава,
забрави ли, че сърцето ми разби?

 

Малкo" е моето "много",
Малко" ще кажа си ми ти,
Малко" обичам те, скъпа,
Малко сега ме боли…

 

М а л к о.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си знаеш, но ако държиш на мелодичността и римата, трябва повече да поработиш следващият път или да пооправиш нещата още тук. Има места, където мелодията "се спъва" и накъсва. Но като го побутнеш от тук-от там и ще стане още по-хубаво.
  • Благодаря ти много! Относно "никога", ако бъде променено, се губи цялата рима и мелодичност(поне аз така мисля).
  • Мисля че след "никога" винаги трябва да има отрицателна частица "не" или "няма". Т.е. "Никога аз не ще забравя" или "няма да забравя". Другото е ОК. Харесва ми и решението да поставиш заглавието под произведението. И дано поводът за следващото ти стихотворение да е по-приятен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...